Диабет, сърдечна и бъбречна недостатъчност, но шоуто продължава!

Д-р Николен Стойнов от МОБАЛ Д-р Стефан Черкезов В. Търново изброи основни причини за състоянието на Димитър Маринов. Те са захарен диабет, сърдечна и бъбречна недостатъчност придружени от гонартроза на колянната става заради наднорменото тегло.

Пищова дава първото си интервю след изписването му от болницата! Шоуто продължава, твърди Пищова, макар да е в инвалидна количка!

– Митьо, какво става, как си? Дълго време не сме ти чули гласа! Нямаше сили дори да говориш…
– Вече съм си у дома, но 6 месеца бях по болници! До 30 януари бях в болницата във Велико Търново. Бях развил бронхопневмония от лежането, имах захар, бъбреците ми се бяха разбутали…След операцията във Варна кракът ми гнояса, щяха да го режат. След туй в Пловдив ме спасиха! Вкараха ми едни маркучи у крака за 20 дена да се махне гнойта! После ме закараха във Велико Търново.

Отвориха ми се раните. Ако не беше д-р Стойнов от Хирургията там, аз бях умрял! Щях да дам фира! Той ме върна от Оня свят! Д-р Стойнов и д-р Манчев положиха големи грижи, постоянно се занимаваха с мене, лекуваха ме с най-скъпите антибиотици, с най-скъпите системи и какво ли не!… Ние сме приятели от 30 години.

Сега в края на февруари бях 7 дена на раздвижване в Спортния диспансер във Велико Търново. Правих упражнения с топки, на стената, гимнастика на краката.

– Движиш ли се вече сам?
– Ходя с проходилка и с инвалидна количка.

– Ще тръгнеш ли скоро без проходилка?
– До един месец – може…

– Трудно се движиш, излизаш ли от къщи?
– До колата се движа с инвалидна количка. За мен се грижи най-големият ми приятел – Кольо Мамата, тарикат! Той ме тика с количката, по 2 пъти на ден идва да ме раздвижва с проходилката и ми носи ядене от ресторант. Кръстникът ми Върбан Даков също ме обича много, по два пъти на ден ми се обажда! В Пловдив в болницата идва, обръсна ме, пари ми даде, дрехи ми купи, ядене…

– Беше много отчаян, че ще прекараш Нова година в болницата, че нямаш пари…?
– Нали знаеш, че намерих един буркан на баба ми 140 хил. лева! Мислих да не ги бутам в банката, но изтеглих 17 хил. лв. да платя болницата и останаха още 120 хиляди. 20 хил. изтеглих после за разни нужди тука и 100 хил. ми останаха на влог.

– А защо тогава хората около тебе казаха, че нямаш пукнат грош и призоваха да ти помагат приятелите?!
– Исках да проверя какви приятели имам!

Оказа се, че нямам много!

Помогнаха ми приятели от Бургас, приятели от Пловдив, от Стара Загора и от Раднево. Те помогнаха, когато трябваше да се дадат спешно 5000 лв. за операцията, защото бях целият в кабели и в маркучи и не можех да отида в банката да изтегля и да подпиша – нали знаеш как става?

– Ама ти проплака по телевизията?! Всички около тебе те съжаляваха?!…
– Да ме съжаляват, да ме съжаляват, затова го направих! Да видя колко приятели имам! Изтрил съм хиляда телефона на приятели! От 3000, съм изтрил 1000! Когато мога да ги храня, когато мога да ги поя, да ги запознавам с жени, когато правя конкурси да им давам спане в хотела, съм добър, когато съм в болницата – никой не ме е*ава! Да го ду-ха-а-а-т!

И на 50 пу*ки съм изтрил телефоните, защото не стават за нищо! За к`во ми са?! Когато съм ги правил първи, когато съм им давал пари, награди, екскурзии по Гърция, беше добре – сега забравиха, че съм жив!… Като бях у болницата, се изясни картината! Видях, че не идват на свиждане, не идват да ми носят лимони, портокали, един сок не са ми донесли! Да го ду-ха-а-ат!

Видях колко е глупав, колко е тъп светът! На 60 години ми светна лампата! Че не трябва да се доверяваш, че не трябва да помагаш! Съжалявам, че толкова много дарения съм дал! Само за болницата не съжалявам, дето съм дал проходилки, инвалидни колички, носилки, упойки, и дето моят брат направи ВИП-стая за хирургията, дето сега 60 дена я ползвах аз – само за това не съжалявам! Аз държа и едно заведение за хранене в болницата, на входа… А дето съм ги `ранил по изборите с кебапчета, с кюфтета, с вафли, дето съм им купувал дърва, лекарства –

СЪЖАЛЯВАМ ОТ ДУШАТА СИ!!!

– Кой дойде при теб в болницата?
– Дойдоха тези пу*ки, дето не съм ги правил първи, дето съм им се карал, дето съм ги ругал и дето не са видели добро от мене! Така се получи!

– А навръх Нова година какво прави?
– В болницата бях, на легло. Не можех да ставам! И на Коледа – също!

На Коледа и на Нова година един приятел – Емил Бодурков, дето дядо му лежеше в мойта стая, и баща му ми донесоха баница, пържоли… Старецът почина, човекът, след Нова година… Неговите роднини ме гледаха и ми купуваха всичко. Емил ме вдигаше, раздвижваше ме, помагаше ми за проходилката… /просълзява се/ И една моя братовчедка – Виолета, дъщеря на чичо ми Сталин от Габрово, на която нищо добро не съм направил, дойде с мъжа си, който се върнал от Америка за малко, да ми донесат яденета, разни неща… От Габрово чак! Чуждите хора повече ми помогнаха от близките! /разплаква се/

– Какво стана след Нова година?
– Изтеглих пари на 6 януари. Кольо Мамата ме закара с колата пред банката, изнесоха ми вънка документите и пред банкера ги подписах. Дадоха ми парите. Прибрах се у дома, гледа ме една жена, медицинска сестра е била, много добра… Ходя на раздвижване и сега всичко е 6!

– Защо казаха, когато беше зле, че нямаш къща и живееш под наем?
– Ама, как нямам къща, бе! Казаха още, че ще отивам в старчески дом!… Имам голям апартамент!

– Уплаши ли се, като беше на косъм от смъртта?
– Уплаших се, да! Бях се предал, това беше най-лошото! Мислех, че умирам!

Не можех да ставам, не можех да ям, не можех да говоря, завиваше ми се свят, падах!…

Но вече не ми пука-а-а-а!

– Болят ли те много краката?
– След раздвижването съм по-добре. Краката ме болят, малко не мога да ходя, но “другата работа” е перфектна! Даже в диспансера едно момиче от горния етаж, медицинска сестра, идва при мен…

– Няма ли да я караш малко по-кротко вече?!
– Не!!! Пак почвам жени, веселба, купон, защото без т`ва умирам! Е, виж 6 месеца без т`ва бях умрял!!! Удрям го на живот! Шоуто не е свършило! Започва шоуто от 9 март, във Велинград! Ще правя “Мис България – Вселена”, голям конкурс с 40 модела! Там има басейни минерални, нали знаеш, че във Велинград има най-много СПА-хотели, в тях има масажистки, там ще ходя! Тъй и тъй съм там, нормално е да използвам!

Теодора – медицинската сестра на Пищова: 70 дена не беше ял!

– Теодора, говорим си с Митьо, но кажете вие как го виждате?
– Добре е, да! Храни се много хубаво! 70 дена не беше ял, но сега много хубаво се храни!

– Какво предпочита за хапване?
– Различно, каквото каже, повече постно.

Пищова прекъсва:
– Всичко – прасета, агнета, печени пуйки!

Жената се смее:
– Е, като се наготви – може по малко месце. Но повече постно засега! Аз с това се занимавам – помагам му за проходилката, за пране като има, почистване, забърсване, готвене, давам му лекарствата, правя му масажи… Една позната, която работеше при него, ме извика да й помагам. И станахме две тука. Тя е в събота и неделя, аз – през седмицата, или обратно. Редуваме се. И двете сме пенсионерки, медицински сестри сме били преди това, аз ще направя 66 години скоро…

– Капризен ли е Митьо – за храненето, специално?
– Не, не, не! А и той е голям готвач! Готвач, ама готвач! Лично той ми направи баница! Той я прави с 15 яйца, аз я правя с 5! /смях/ Аз я правя баницата с по-малко сирене, с по-малко яйца, с по-малко мазнина, а той слага една голяма буца сирене, 15 яйца, краве масло слага повече… Но щом ми яде моята храна, значи работата е добре!

– Създава ли ви настроение през деня?
– Сега, може би понеже не е добре, го няма този, големият хумор, който съм го гледала по телевизора! Но за пръв път го чух, сега като говори с вас, да споменава за жени! Досега, откакто съм тук един месец, не съм го чувала, на таз` тема не е говорил…

– Докато дойдохте да работите при него, вие сте го виждали само по телевизията?
– Да! Не съм го познавала. Даже когато дойдох да се грижа за него, не знаех, че при Митьо Пищова идвам. Смятах, че хуморът, същият, ще го има както по телевизора, но не…

– Кой ви плаща, за да се грижите за Митьо?
– Той лично ни дава всеки Божи ден по 20 лв. и на двете!

– Ще тръгне ли скоро сам, без проходилка, как преценявате като медицинско лице?
– Да, да, да ще се оправи! Ама той се е оправил почти!

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА, www.blitz.bg